Вредната амбиция

Никой не е перфектен във всичко. Няма как! Поставяне и преследване на такава цел проваля живота на децата.

Старателно, съвестно и мотивирано дете е мечтата на всеки родител. До тук добре, но защо има и такива, които искат то да е перфектното.

Какво е перфекционизъм и до какво може да доведе мечтата децата да са идеални?

Някои ученици превръщат училището в място за състезание  – за най-високата оценка по всички предмети. Такива деца са силно мотивирани, съвестни и усърдни във всички дейности. Подсъзнателно чувстват необходимостта да коригират всички недостатъци. За перфекционистите е важно да чуят похвали и одобрението на учители и родители. Ако това не се случи, детето се чувства неудобно и в съзнанието му всички грешки и провали са проява на слабост. На пръв поглед стремежът към най-високите постижения трябва да помогне на учениците да постигат по-големи бъдещи успехи, да успеят да се реализират по-бързо и работата им да бъде по-добре заплатена в сравнение със своите връстници, които не са перфекционисти. Това обаче не е напълно вярно.

 Детето се чувства в постоянно състезание

Перфекционистите имат прекалено високи стандарти, оценяват работата си твърде критично и по този начин не могат да излязат от примката на самобичуването. Всяка нова възможност се приема като потенциален провал, което ще доведе до тежко самоунищожение. Всичко това се превръща в повод за безпокойство, разочарование и постоянна умора.

Вредната амбиция на родителите

Този тип родители критикуват много, натякват несъвършенствата и налагат условия, за да ги коригират. Израстването в такава среда води ученика до идеята, че неговото бъдеще зависи от резултатите в училище или от мястото в състезание. Усещането, че не отговаря на изискванията и ще разочарова близките си, кара тийнеджъра винаги да се стреми към недостижим идеал и да се притеснява от най-дребните грешки. Постоянната самокритика води до сериозни психологически проблеми. Поставят си нереалистични цели и се стремят да ги изпълнят перфектно. Но никой не може да постигне съвършенство. Стремежа към него е предварително условие за провал. От там следва срам, стрес и депресия.

Насърчаване към реални цели

Детето трябва да приема своите несъвършенства, а не да се критикува заради тях. Похвалете го за упоритата му работа, а не за максималния брой точки от изпита. Фокусирайте вниманието му към усилията, а не към резултата. Детето трябва да се научи да губи, това ще му помогне да се справи със стреса, ако не постига максимален резултат. Родителите трябва да имат високи, но реалистични и разумни очаквания. В противен случай ученикът никога няма да се чувства достатъчно добър, умен и успешен.

Източник: PsychCentral, The Conversation, The Guardian