Новите поздрави по света

Новите поздрави вече са в действие, защото социалното дистанциране промени начина ни на взаимодействие и трябва да се адаптираме към различни модели на приветствия, които налагат различните култури по света.

Все още не сме загубили човешкия си порив да кажем „здравей“.

Популяризиран от много високопоставени политици, лакътят е заместил ръкостискането в някои части на САЩ

Ако физическите поздрави в обичаите и традициите могат да навредят на хората, те се променят.

Китай

Поздравът Ухан, кръстен на града, от който произхожда Ковид-19, е може би най-забележителният заместител на ръкостискането. Приветствието се изразява с потупване на подметките на обувките и стартира още през март. Индикации, че това може да се превърне в новото ръкостискане в света дадоха руският министър на енергетиката Александър Новак и президента на Танзания Джон Магуфули.

Все пак изглежда малко вероятно поздравът Ухан да замени типичният китайски поздрав – 3000 годишният юмрук в дланта, който все още се използва по време на китайската Нова година, сватби и други тържества. А и въпреки гласността, която се даде на новия поздрав, той все още не е станал рутинен и не е добре познат в други части на Китай. И това е така, защото поздравът с крака се появи инцидентно, на шега, като отговор на призива за социално дистанциране. Хората просто искаха да се развеселят.

Поздравът с разклащане на крака Ухан започна в Китай и оттогава се разпространява по целия свят

Нова Зеландия

Седмица преди Световната здравна организация да обяви пандемия Ковид-19, местните маорски групи в Нова Зеландия вече са препоръчали на своите членове от цялата страна да избягват да се поздравяват взаимно с традиционния ритуал хонги, при който двама души притискат носовете и челата си.

Премиерът на Нова Зеландия, Джасинда Ардерн, повтори тази препоръка и призова нацията да не използва ръкостискане, прегръдки и хонги. От тогава много маори използват повдигане на брадичката и веждите като знак за поздрав.

Хонги има дълбоко културно, историческо значение – богът на гората Тане вдъхва живот на първата жена. Леко отстъпление от тази традиция е имало по време на грипната епидемия през 1918 г., която оставя фатален отпечатък върху Нова Зеландия.

„Най-важното нещо в света са хората“, казва професорът Ранги Матамуа, цитирайки маорска поговорка. “ Така че, ако обичаите и традициите не са приложими или вредят на хората, ние ги променяме.“

Франция

Френските целувки по бузите също бяха на път да изчезнат по време на грипа през 1918 г., но се оказаха по-устойчиви от хонгите. Няколко дни преди френското правителство да обяви извънредно положение, 66% от анкетираните хора са отговорили, че все още използват този поздрав. В края на март този процент е паднал на 6, защото французите заменят традицията с вербалната версия, като се поздравяват отдалеч с „Bisous!“ За много от французите е било много трудно да се откажат от навиците си – мъжете по-често си разменят ръкостискания, а жените обикновено използват целувки по бузите.

До края на 60-те години на ХХ век тези целувки са били интимен поздрав, който се използва само между близки членове на семейството и с малките деца. В днешно време, преди социалното дистанциране отказът от такъв поздрав се е считал за неуважение и студено отношение.

Танзания

Танзанийската култура има силен колективистичен начин на мислене, силно изразен в преданост към обществото и взаимопомощ между хората. Физическите поздрави, като официалните поклони, които младите хора предлагат на старейшините, са израз на социална йерархия. Поздравът между връстниците е с ръкостискане, прегръдки и целувки по бузите.

Новите поздрави са с крак, по модела на китайския “ Ухан“ и небрежен поклон от разстояние на хора от всяка възраст. Но и двата жеста създават пространство и дистанция, и биха могли да компрометират общите връзки.

„Краката са направени да ходят, не да поздравяват“, казва Александър Mужаге, социален антрополог от Университета по здравеопазване и съюзническите науки. Според него използването на маски за лице в Танзания също изкривява местните и невербални сигнали, като усукване на устните, често използвани като израз на съгласие и други емоции. Той прогнозира, че скоро ще се появят по-иновативни поздрави, тъй като социалното дистанциране продължава.

Турция

След пандемията много турци възродиха вековния поздрав с ръка на сърцето и лек поклон

Турските поздрави отразяват ислямското наследство на страната, гостоприемната култура и социалната роля на старейшините. Младите хора целуват ръката на по-възрастен роднина и след това я докосват до челото си. Целувки по бузите е стандарт сред колеги, приятели или нови познати. За турците поздравите са начин да посрещнат хората и да засвидетелстват тяхното уважение. Заради коронавируса хората там се обърнаха към ислямската история, за да намерят приветлив поздрав, който запазва тези ценности.

Поставяне на ръка върху сърцето и с лек поклон – този поздрав означава, че човекът е в сърцето ви и му показвате своето уважение. На 9 март президентът Реджеп Ердоган го използва, за да поздрави генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг.

Обединени арабски емирства

Тъй като местните министерства на здравеопазването забраниха физическите поздрави, много Емирати заменят прегръдките и традиционното докосване на носовете /бедуински поздрав, който се състои от едновременно ръкостискане и докосване с носове/, като размахват или поставят ръка на сърцето. Това е често срещан поздрав и преди пандемията между противоположни полове, но безконтактните еднополови поздрави са културна аномалия, казва каза местният писател и издател Наташа Амар. Жените си разменят целувки по бузите, а мъжете докосват носовете си.

„Ако не друго, социалното дистанциране може да ни накара да осъзнаем какъв подарък е да бъдеш част от общност и да имаме близост помежду си“, казва Амар.

Афганистан

Общото между многобройните етнически групи в Афганистан е акцентът върху уважението, почитта и силната любов към Бог и страната. Традиционните афганистански поздрави, като ръкостискане, прегръдки и целувки, изразяват тези ценности. В някои провинции може да се дадат осем целувки в един поздрав.

Афганистанците могат да водят и неформални разговори в непосредствена близост помежду си. Но социалното дистанциране принуди хората да се адаптират с поздрав с дясна ръка от разстояние. Афганистанците се прегръщат и целуват, за да демонстрират любовта си, да покажат почит и уважение.

Източниик: bbc.com