Новите поздрави по света

 Нова Зеландия

Седмица преди Световната здравна организация да обяви пандемия Ковид-19, местните маорски групи в Нова Зеландия вече са препоръчали на своите членове от цялата страна да избягват да се поздравяват взаимно с традиционния ритуал хонги, при който двама души притискат носовете и челата си.

Премиерът на Нова Зеландия, Джасинда Ардерн, повтори тази препоръка и призова нацията да не използва ръкостискане, прегръдки и хонги. От тогава много маори използват повдигане на брадичката и веждите като знак за поздрав.

Хонги има дълбоко културно, историческо значение – богът на гората Тане вдъхва живот на първата жена. Леко отстъпление от тази традиция е имало по време на грипната епидемия през 1918 г., която оставя фатален отпечатък върху Нова Зеландия. 

„Най-важното нещо в света са хората“, казва професорът Ранги Матамуа, цитирайки маорска поговорка. “ Така че, ако обичаите и традициите не са приложими или вредят на хората, ние ги променяме.“

Приветствието с хонги има дълбоко значение за културата на маори в Нова Зеландия

Франция 

Френските целувки по бузите също бяха на път да изчезнат по време на грипа през 1918 г., но се оказаха по-устойчиви от хонгите. Няколко дни преди френското правителство да обяви извънредно положение, 66% от анкетираните хора са отговорили, че все още използват този поздрав. В края на март този процент е паднал на 6, защото французите заменят традицията с вербалната версия, като се поздравяват отдалеч с „Bisous!“ За много от французите е било много трудно да се откажат от навиците си – мъжете по-често си разменят ръкостискания, а жените обикновено използват целувки по бузите.

До края на 60-те години на ХХ век тези целувки са били интимен поздрав, който се използва само между близки членове на семейството и с малките деца. В днешно време, преди социалното дистанциране отказът от такъв поздрав се е считал за неуважение и студено отношение. 

Танзания

Танзанийската култура има силен колективистичен начин на мислене, силно изразен в преданост към обществото и взаимопомощ между хората. Физическите поздрави, като официалните поклони, които младите хора предлагат на старейшините, са израз на социална йерархия. Поздравът между връстниците е с ръкостискане, прегръдки и целувки по бузите.  

Новите поздрави са с крак, по модела на китайския “ Ухан“ и небрежен поклон от разстояние на хора от всяка възраст. Но и двата жеста създават пространство и дистанция, и биха могли да компрометират общите връзки.

„Краката са направени да ходят, не да поздравяват“, казва Александър Mужаге, социален антрополог от Университета по здравеопазване и съюзническите науки. Според него използването на маски за лице в Танзания също изкривява местните и невербални сигнали, като усукване на устните, често използвани като израз на съгласие и други емоции. Той прогнозира, че скоро ще се появят по-иновативни поздрави, тъй като социалното дистанциране продължава.

Турция

Турските поздрави отразяват ислямското наследство на страната, гостоприемната култура и социалната роля на старейшините. Младите хора целуват ръката на по-възрастен роднина и след това я докосват до челото си. Целувки по бузите е стандарт сред колеги, приятели или нови познати. 

За турците поздравите са начин да посрещнат хората и да засвидетелстват тяхното уважение. Заради коронавируса хората там се обърнаха към ислямската история, за да намерят приветлив поздрав, който запазва тези ценности. 

Поставяне на ръка върху сърцето и с лек поклон – този поздрав означава, че човекът е в сърцето ви и му показвате своето уважение. На 9 март президентът Реджеп Ердоган го използва, за да поздрави генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг.

 След пандемията много турци възродиха вековния поздрав с ръка на сърцето и лек поклон

Обединени арабски емирства

Тъй като местните министерства на здравеопазването забраниха физическите поздрави, много Емирати заменят прегръдките и традиционното докосване на носовете /бедуински поздрав, който се състои от едновременно ръкостискане и докосване с носове/, като размахват или поставят ръка на сърцето. Това е често срещан поздрав и преди пандемията между противоположни полове, но безконтактните еднополови поздрави са културна аномалия, казва каза местният писател и издател Наташа Амар. Жените си разменят целувки по бузите, а мъжете докосват носовете си.

„Ако не друго, социалното дистанциране може да ни накара да осъзнаем какъв подарък е да бъдеш част от общност и да имаме близост помежду си“, казва Амар.

Афганистан

Общото между многобройните етнически групи в Афганистан е акцентът върху уважението, почитта и силната любов към Бог и страната. Традиционните афганистански поздрави, като ръкостискане, прегръдки и целувки, изразяват тези ценности. В някои провинции може да се дадат осем целувки в един поздрав.

Афганистанците могат да водят и неформални разговори в непосредствена близост помежду си. Но социалното дистанциране принуди хората да се адаптират с поздрав с дясна ръка от разстояние. Афганистанците се прегръщат и целуват, за да демонстрират любовта си, да покажат почит и уважение.