Различната Норвегия

Слагам това заглавие, защото съм посещавал тази страна преди години и честно казано не бях очарован.

Осло вече се беше превърнал в мултикултурен град, а времето в средата на лятото е много различно от това, което аз харесвам – температурата не надвиши 15 градуса, а дъжд валеше по няколко пъти на ден. Това не беше моето място.

И затова, когато преди 3 години мой приятел ми предложи да се присъединя към тях на един риболовен трип с кемпери в Норвегия, му отказах категорично. Още си мислех, че съм видял достатъчно и не вярвах на разказите му колко е красива страната, какви уникални места има за туризъм, почивка  и риболов с много риба. На следващата година пак отказах. Ходех си в Гърция за риба и на почивки и за мен това беше рая на земята.

Последното лято ми поставиха ултиматум.

Или идваш с нас в Норвегия или никога повече няма да те поканим. Съгласих се неохотно, компанията беше приятна и весела , но  спомена за лошото време ме разколебаваше. Не ме притесняваше дългото пътуване, защото съм свикнал с това, нито непознатия за мен живот в кемпер. Пътувал съм няколко пъти с яхта и съм се научил да споделям малкото пространство с останали пасажери. Това, което ме тревожеше е, че трябва да оставя тук банските и да взема по-дебели дрехи. А беше началото на юли.

Пътуването беше дълго и забавно.

Неусетно с две нощувки стигнахме до Дания. Ферибота ни беше на другия ден и имахме около 20 часа за почивка и риболов. Разгледахме градчето Хирцхалс и уловихме първите си скумрии. На норвежка земя стъпихме рано сутринта и…всичко си беше същото – температура 11 градуса и проливен дъжд. Защо ли очаквах нещо различно?!? Време за отчаяние обаче нямаше.

Паркирахме кемпера, облякохме дебелите дрехи и водонепромокаемите якета и с въдиците тръгнахме към пристанището на Кристиансанд. Много скоро спряхме да обръщаме внимание на дъжда, защото риболова изпълни цялото ни съзнание. На разсъмване извадихме няколко трески, една от които с трофейни размери. През целия ден успешно ловихме на дъно плоски риби от рода на камбалата, които местните наричат даб или флаундър.

Дъждът спря.

Изпече слънце и това дежа вю, което имах при пристигането започна да изчезва от съзнанието ми. Два дни изкарахме в Кристиансанд, докато се съберем с други наши приятели, които също с кемпери пътуваха от България, но по друг маршрут. Следващата дестинация беше Лилесанд. Едно приказно градче, от което започна промяната на моята представа за Норвегия.

Дали заради слънцето, което ни събуждаше рано сутрин и все по-топлото време или заради приказната красота на това сгушено в един тих залив курортно градче, но аз вече гледах с други очи на Норвегия.

Беше красиво и чисто.

Морето беше в краката ми, аз бях по къси панталони и тениска. Всичко ми изглеждаше дори по-хубаво от разказите на моя приятел. Любувах се на подреденото градче, на лодките и на добрия риболов, който имахме.

А това беше само началото.

Запознах се с един българин, който живее там и щеше да бъде наш гид през следващите няколко дни. Отправихме се към планината за риболов на балканска пъстърва. Тук видях и се насладих на това, което ще видите и усетите само, ако пътувате с кемпер по тези места. Величествени гледки на естествени планински езера, покрити със сняг върхове и десетки, а може би стотици кемпер паркинги и къмпинги, а гледката от всеки един от тях е уникална.

Непозната и различна Норвегия.

Толкова красива, че чак неестествена. Имах чувството, че съм попаднал на място, на което не е стъпвал човешки крак и се докосвам до съвършенството на природата. А всъщност това са си туристически маршрути на тези, които пътуват и къмпингуват с кемпери и каравани. Тук почти няма хотели, но едва ли има по света хотел, който да ви предложи тази гледка.

Риболувахме по реки и езера. Уловихме много и различни по размер пъстърви, посетихме невероятни туристически обекти и се катерихме по планински пътеки.

Чувството, че съм в приказка се засилваше.

Свикнахме и с дългия почти 20 часа ден….ставахме в 4 сутринта и навън беше светло, а слънцето залязваше след 22.30. Последваха запознанства с нови хора, посетихме десетки приказни села и градчета по фиордите. Времето сякаш беше решило твърдо да опровергае първото ми впечатление за Норвегия и да ме остави да се насладя на цялата тази красота. Почти през цялото време беше слънчево и тихо.

Чисто и подредено навсякъде.

Населените места са отдалечени на десетки километри едно от друго, но навсякъде има изградени паркинги със всички удобства за кемпери и каравани. Дори и за продължителен престой.  .

Прекарвахме си чудесно, ловихме скумрии, трески, лири, дори и сьомга. Всяка вечер си правехме барбекю на открито с прясна риба. Плавахме с лодки по фиордите и с часове се удивлявахме на величествената природа.

Мога да разказвам с часове за  всички преживявания, за промяната на мирогледа, но истината е, че това човек трябва да го види и усети със сетивата.

Не исках да си тръгвам от тук

Но, по-мъчно ми беше за семейството и исках по-бързо да се прибера при тях. За първи път пропуснах рождения ден на малката ми дъщеря и ми беше криво, а и толкова много емоции ми стигат за едно пътуване.

Норвегия е различна и красива!

Прочетете още: Коста Рика – една от най-щастливите страни в света